На ски в Тирол - 1 част

Хах, не съм съгласна с написаното в българския печат. Ама въобще! Изчетох десетки глупости за това, как нашите зимни курорти били на световно ниво и дори изпреварват водещите дестинации по няколко критерии. Не целя да критикувам само защото си нямам друга работа, но като запален ски-любител съм обиколила всички български зимни курорти и смея да твърдя, че световното ниво, все още го нямаме.
Още миналата година, след поредното посещение на любимите ми писти в Банско, започна да ми се върти в главата, че следващата година ще си взема екипировката и ще карам в Алпите, пък белким видя защо толкова са хвалени от всички. Не че бях скептично настроена, напротив, но имайки предвид това, което ми се предлагаше години наред, не знаех какво да очаквам. Естествено, всички познати и приятели избягаха от отговорнист и сама трябваше да организирам всичко. То не беше ровичкане в сайтове, то не беше четене на коментари от хора, ходили и преди. Бая безсънни нощи му ударих, но тъй като нямах и много време се наложи да действам бързо, ако исках да излезе нещо от това. А мръсните му австрийци бяха наблъскали всичките си оферти само на немски и като изключим, че меко казано ненавиждам този език, не разбирам и грам от него. Е, разбира се имаше и нещичко написано за простросмъртните англоговорящи. В крайна сметка се спрях на едно хотелче в невероятно красивата ( това се потвърди след това) долина на Сейнт Йохан в Тирол. Той( града) е сред топ 10 в Тирол, и имайки предвид, че в тази област на Австрия има над 100 курорта, си е добър избор. Намира се на 14 км от Кицбюел, а не вярвам да има човек, който да не го е чувал ( поне от хората, които се интересуват малко или много от зимни спортове). Та стига толкова подробности. Ще сложа и малко снимки в следващите постове за да стане по-нагледно положението.

Не знаех какво да очаквам и на какво ще попаднем, защото въпреки многото уверения от собствениците на хотела и множеството снимки и информация, които ми бяха изпратили, българина си е българин - "око да види, ръка да пипне", пък тогава ще повярва. Е, честно ви казвам, размазах се от кеф.

Първо, курорта се намира в една долина, която не може да се опише с думи -само си представете рекички, горички, заснежени върхове, тиролски къщи и тераси, отрупани с цветя, абе точно извадено като от "Некерман". Е не беше толкова зелено, защото все пак ставаше въпрос за март месец, но си беше приказка. Естествено, виждайки това, започнах да се съмнявам дали ще се накарам както си му е реда, защото снежната покривка по склоновете не беше повече от 90см. Но здраве да е, така и така бяхме минали 1300км и нямах намерение да си развалям екскурзията.Та настанихме се ние в хотела, поразгледахме наоколо и стискахме палци утре да направим сефтето по пистите......